АВТОПОРТРЕТ
Макар и скоро нарисуван,
привикнах със автопортрета си,
висящ самотно на стената.
Привикнах с този поглед –
все един и същ,
взрян сякаш в бъдещето мое.
Но тази нощ,
когато своето момиче любих,
видях – о, чудо! –
видях очите от стената,
впити
във нежната, изящна плът
на моята любима.
Написах това стихотворение през 1988 година, тогава бях студент по живопис трета година в Художествената академия… Поводът за написването му е мой студентски автопортрет с маслени бои (но не точно този на снимката тук), малък формат, в топла гама, който висеше на бялата стена в студентската ми квартира и който по-късно (веднага след промените през 89-а) беше включен в представителна изложба на Академията в Ню Йорк и Вашингтон… И повече не го видях, нямам и негова снимка… Но пък по странен начин е „запечатан“ в това мое ранно стихотворение… Спомням си, че първо го бях предложил с още няколко стихотворения за публикуване във вестник „Пулс“, но уви (редакторът ги отхвърлил с довода, че стиховете ми били „много странни“, не се вписвали там, което си беше напълно вярно). Но пък Христо Едрин (светла му памет) публикува веднага този мой „Автопортрет“ в списание „Софийски университет“, на което беше главен редактор, като го сравни с поезията на Омар Хаям. Това беше единствената му публикация, чак до 2016 г., когато го включих в моето избрано „Мистичната роза“, в първия цикъл с най-ранните ми стихове (стихотворението не намери място в никоя от моите книги преди това).
Роман Кисьов, „Автопортрет“, октомври 1985 г. (маслени бои, фазер, 55 х 46 см.), колекция „Светлин Русев“.
