На премиерата на моята трета поетическа книга „Пилигрим на Светлината“ в Софийска градска художествена галерия на 29 май 2003 година прочетох и стихотворението „Post Scriptum“, което е финалното стихотворение от първия цикъл в книгата – „Пътят“…
Веднага след края на премиерата при мен дойде мой познат, който развълнувано ми каза, че в момента когато съм започнал да чета това стихотворение, влезли двама мъже (закъснели или попаднали случайно на премиерата), застанали до входната врата и се заслушали. А когато чули „Аз няма да умра“, мъжете реагирали бурно: А бе за какъв се мисли този, нямало да умре, хайде де… И се обърнали възмутено към вратата с намерение да си ходят… И това било точно в момента когато съм изричал: как дразнят тези дръзки думи / чувствителния слух на всички живи мъртъвци!… Мъжете излезли светкавично, още по-възмутени, скандализирани!…
– Видях как поезията оживява пред очите ми, приема плът! – завърши разказа си моят познат.
Това никак не ме изненада, понеже и преди ми се беше случвало с други мои стихотворения, но се зарадвах, понеже за мен тази случка беше още едно потвърждение, че изобщо не се касае просто за някакви си „стихчета“.
POST SCRIPTUM
Аз няма да умра
Аз няма да умра в дъждовен ден*
И няма да умра в четвъртък* (в петък или
в събота) аз няма да умра през този век
Аз няма да умра в Париж* (Виена Лондон)
аз няма да умра и в София
И няма да умра на улицата или в своето легло
аз няма да умра естествено** но и неестествено
аз няма да умра няма да умра
Аз няма да умра от смях или от страх
и няма да умра на път летейки***
О няма да умра няма да умра
изобщо
Аз няма да умра
(как дразнят тези дръзки думи
чувствителния слух на всички живи мъртъвци!)
И все пак – аз няма да умра
няма да умра – дори и мъртвото ми тяло
да изстива дори сърцето ми да спре
аз ще живея
Ще живея аз в небесния контекст
на други думи птици и пейзажи
на други стихове и ветрове
(2002)
________
* „Аз ще умра в Париж при хладен дъжд… в един четвъртък…“ (Сесар Вальехо);
** „Аз няма да умра като хората.“ (Любомир Левчев)
*** „Ще умра на път, летейки…“ (Владимир Башев)
Из “Пилигрим на Светлината”, стихОткровения (2003)
и “Мистичната роза”, избрани стихотворения (2016)
Роман Кисьов