IN MEMORIAM: КРЪСТЬО СТАНИШЕВ (Из моя Фейсбук дневник) На 2 януари 2019 г. на 85-годишна възраст си отиде от този свят и се пресели в Небесното царство на Светлината големият български поет и преводач на поезия КРЪСТЬО СТАНИШЕВ (12.05.1933–2.01.2019). Бог го грабна …

(Из моя Фейсбук дневник) Вчера (15 октомври) Добри Тонев имаше Рожден ден. В интернет страница, посветена на големия поет, са цитирали част от мой текст в негова памет, който написах на един дъх, когато през 2001 г. (24 март) той се пресели …

(Из моя Фейсбук дневник) Николай Кънчев не се нуждае от представяне. Или поне за онези, които са изкушени от поетическото изкуство, още повече за онези, които са посветени в това изкуство, в това Тайнство. Втората книга на поета „Колкото синапеното зърно“ (изд. …

Лесно се пише за поет, чието творчество не просто познавам добре, но което е част от моя живот и от моето развитие на поет… Понеже Здравко Кисьов, освен мой рòден баща, е и моят учител в поезията… От друга страна ми е …

Неведоми са пътищата Господни… Навярно малцина знаят, че автор на тази популярна днес фраза е поет – английският поет Уилям Купър (William Cowper, 1731–1800), автор на религиозни химни, който е считан за предшественик на романтизма в поезията. Тази фраза (букв. „Бог по …

Едно стихотворение на баща ми, с красноречивото заглавие „Неразгадаемо“, завършва така: „И е достатъчен случаен поглед само, / случайна песен, жест, сълза, усмивка – / да ни накара, с поглед взрян навътре, / напразно часове наред да дирим / кое намеса на …

За цяла седмица се затворих в своя дом. Доброволно не излизах никъде и никого не виждах. Телефонът звъня само в първия ден, после престана. Отшелник в своя дом, аз отсъствах от хората и от света. Не вървях по улички познати. И моите …

При себе си отново влязох. Върху бялата каменна стена над входа блестеше надпис „Музей на чувствата“. Минавах аз през мраморните зали и разглеждах с интерес експонираните чувства: тук – отломък от печал от епохата на тъжното ми детство, а ето тук – …

Какво е за мен Лондон? Няколко черно-бели фотографии на моя баща от пребиваването му там през лятото на далечната 1974 година – времето на „желязната завеса”… Бях 12-годишен, а тези фотографии представляваха за детското ми въображение прозорци към един друг, недостижим свят. …

Епохата на пишещата машина остана в историята на ХХ век… Израснал съм в семейство на поет и литературен редактор. Израснал съм със звука от тракането на пишеща машина, още повече, че съседката ни беше журналистка и през панелната стена ежедневно се чуваше …